А на млади години съм писал някое друго, ама не се броя за добър поет де.Затова писах, да не са лични стихове, да не стане "по-бозава" темата де, щото почне ли се веднъж, няма спиране
.
А сега по темата-да ви пусна едно откъсче от поема на Пиер Дьо Ронсар, френски поет от 16 век, за който някои смятат, че има български корен.Ето това е в тая насока.
Пиер дьо Ронсар
превод от старофренски: Лилия Панова
ЕЛЕГИЯ 16
…
И тъй за бащините ми предтечи…
Отвъд Унгария, в едни земи далечни,
където Дунавът, скован от лед,
на Тракия антична е съсед,
над поданици верни господар,
живял маркиз със името Ронсар -
богат на злато, градове, земя.
Пламтящ да встъпи в истинска война,
един от неговите синове,
от своята родина надалеч,
през равната Унгария превел
войската си. Във своя поход смел
Германия през юга прекосил,
Бургундия, Шампань, но продължил
и доблестно под френски знамена
воювал редом с Филип Валоа,
да разгромят британците до крак.
За храброст винаги оставял знак.
Към Франция за вярна служба в дар,
по бреговете плодни на Лоар,
имения от краля придобил.
Той новия си дом тук построил.
Забравяйки за братя и баща,
на своите потомци дал съдба,
а на очите мои светлина.
*****
и един сонет, превода може да е и от руски, не знам
***
Ще остареете и след безкраен ден
край огъня, над преждата превита,
напевно стиховете ми ще замълвите:
- На младини Ронсар бе влюбен в мен.
И уморена, на съня във плен,
слугинята ще трепне и с възхита,
пленена от словата, ще попита
кого си спомнят с глас плах, смутен.
Да чуя този зов, не ще успея;
умрял ще съм, в земята ще изтлея.
И грохнала, ще кажете с тъга
- Защо отхвърлих го, той прав ма беше?
Виж розата: до преди час цъфтеше,
а ето - прецъфтяла е сега.

А сега по темата-да ви пусна едно откъсче от поема на Пиер Дьо Ронсар, френски поет от 16 век, за който някои смятат, че има български корен.Ето това е в тая насока.
Пиер дьо Ронсар
превод от старофренски: Лилия Панова
ЕЛЕГИЯ 16
…
И тъй за бащините ми предтечи…
Отвъд Унгария, в едни земи далечни,
където Дунавът, скован от лед,
на Тракия антична е съсед,
над поданици верни господар,
живял маркиз със името Ронсар -
богат на злато, градове, земя.
Пламтящ да встъпи в истинска война,
един от неговите синове,
от своята родина надалеч,
през равната Унгария превел
войската си. Във своя поход смел
Германия през юга прекосил,
Бургундия, Шампань, но продължил
и доблестно под френски знамена
воювал редом с Филип Валоа,
да разгромят британците до крак.
За храброст винаги оставял знак.
Към Франция за вярна служба в дар,
по бреговете плодни на Лоар,
имения от краля придобил.
Той новия си дом тук построил.
Забравяйки за братя и баща,
на своите потомци дал съдба,
а на очите мои светлина.
*****
и един сонет, превода може да е и от руски, не знам
***
Ще остареете и след безкраен ден
край огъня, над преждата превита,
напевно стиховете ми ще замълвите:
- На младини Ронсар бе влюбен в мен.
И уморена, на съня във плен,
слугинята ще трепне и с възхита,
пленена от словата, ще попита
кого си спомнят с глас плах, смутен.
Да чуя този зов, не ще успея;
умрял ще съм, в земята ще изтлея.
И грохнала, ще кажете с тъга
- Защо отхвърлих го, той прав ма беше?
Виж розата: до преди час цъфтеше,
а ето - прецъфтяла е сега.
Comment